вторник, 28 юни 2011 г.

IV. История

Карян започна да разказва:
-В миналото драконите бяхме многобройни и силни.Притежавахме богатства ,не се страхувахме от  нищо,защото бяхме дарени с дълголетие  и физическа сила,както и със свръх естествени способности.Винаги сме били горди  и хитри същества. Нямахме нужда от съюзници,защото никой не воюваше срещу нас.Отнасяха се към нас с уважение и възхищение. Почти никога не  ни  се  налагаше да  показваме истинската си  същност. Живеехме сред хората и ги уважахме,както и  те нас.Ние не обичахме  кръвопролитията,но и не вземахме страна в споровете на хората,защото намахме право  да   се  намесваме.Хилядолетия живяхме така-мирно и  спокойно.Хората все повече забравяха за нас  и  за това ,какви сме,до момента,в който  за тях се  превърнахме в митични същества.Това не  ни пречеше особено. Но,дойдоха средните векове и започнаха гоненията срешу всичко свръхестествено и необяснимо.
Тогава за първи път ,се съюзихме с вещиците  и маговете от целия свят.Достигнахме до споразумение,според което всеки,който е надарен с неестествени сили,трябва да ги  крие от хората .Най-могъщата сред вещиците тогава –Иунария,направи заклинание,с което ни свърза във вечен съюз,като ни обрече да наказваме всеки отлъчил се  и да прикриваме следите му пред хората.Това проработи-скоро гоненията намаляха,а разбунените духове се успокоиха.
Но,скоро до нас достигна мълвата,за нови същества,надарени с изключителна сила и  бързина,здрави като камък,и безсмъртни,но изключително зли и кръвожадни.Трябваше да действаме бързо,преди гоненията да се възобновят.Бързо трябваше да научим каккви са тези същества и какво искат –наричаха ги по различни начини : упири,таласъми,либишомени,кеби,караконджули,конджуре,инкубуси,вараколаци фъпири,вампири,тенци,но най-плашещото им наименование  беше -„кръвопийци”.Същества,които източват кръвта на хората,за да се  хранят. Но за това как са се  появили и каква е ролята им  в тази история ,ще ти разкаже  Ера.
Ера се приближи  към мен и започна да разказва:
Вампирите са на тази земя от древни времена:
В Египет ,е имало фараон на име Кебе.Бил е много влюбен в жена си  Африкаиси. Опитвали се да си родят наследник дълго време,но без успех.Тогава се появила жена с магични сили,която им предсказала,че жена му е бременна с момче,но при раждането ще загине.Кебе бил  отчаян,защото искал дете,но обичал жена си много.Издирил лечители от всички страни,за да му помогнат,но никой не се увенчал с успех.Когато дошло време за раждане,Африкаиси разбрала,че дните й са преброени и се посъветвала с един евнух,който приготвял отвари.Помолила го да й направи отвара,която да я задържи жива ,поне докато роди детето. Евнухът й направил много силна и непозната дотози момент отвара.Обяснил й ,че вътре има равни части човешка кръв,змийска отрова,и кръв от прилеп.Обяснил й,че само една капка е напълно достатъчна ,за да я държи жива до раждането и я предупредил в никакъв случай да не пие повече,защото ще се превърне във вечножив демон. Африкаиси била съласна с всичко,за да спаси детето си и отпила от отварата точно колкото трябва.Но тя не знаела,че  Кебе е подслушал разговора.
Детето на Кебе и Африкаиси се родило и го нарекли Амун,но майка му била слаба и изтощена от раждането и животът й я напускал. Кебе не искал да загуби любимата си жена и за това,без тя да разбере,взел цялата отвара и я инжектирал право в сърцето й.
Шокът бил толкова силен,че Африкаиси припаднала и сърцето й спряло да бие. Изплашен, Кебе повикал дворцовия лекар .Когато лечителят видял отварата,веднага  взел кинжал и пробол Африкаиси в сърцето,за да я спаси от демона и да позволи на душата й да отпътува в задгробния живот.
След няколко часа,още преди да започнат подготовките за погребението,Африкаиси се съживила.Била здрава,много –по-силна от преди.Отишла при  Кебе и му казала,че Анубис не я иска в неговото царство и е прокълната да обикаля света на веки –ни жива ни мъртва и да гледа как всичко що  обича гине и изчезва от лицето на земята.
Африкаиси била много ядосана и много сърдита на  Кебе ,емоциите й взели връх над разума,усетила неутолим глад и сякаш чувала как  кръвта шурти в тялото му. Африкаиси убила Кебе и изпила цялата му кръв.
Така,Ременеа,се появяват вампирите на света.
Скоро Африкаиси разбрала ,че има свръх естествени спосособности- движела се изключително бързо,физическата й сила надминавала многократно човешката и можела да лети.Разбрала още,че ако не убие човека,от когото се храни и той става като нея.
Африкаиси в началото била зла и искала да си отмъсти на хората ,за това на ред избивала цели села.Тези,които оцелявали,ставали като нея и я нариличали своя кралица. Скоро ,обаче ,човешките й емоции се възвърнали и спряла да отмъщава,криела се от хората,защото те я преследвали.Африкаиси рабрала,че ако човекът е бил добър ,преди да умре,остава добър и след като се превърне във вампир. За това имало добри и зли вампири още тогава. Разбрала още,че не е нужно да превръща всеки ухапан във вампир-за целта  ухапаното място трябвало  да се промие с вода до един час след ухапването и отровта изчезвала ,а човекът оставал жив. Добрите вампири се присъединявали към  Африкаиси,а лошите оставали сами за себе си. Разпространили се из целия свят.Хората не научили за тях,благодарение на бързината и силата им,както и на магическите способности на някой от тях. Дълги векове вампирите са живяли в тайна и са били непознати  както за хората,така  и за магическия свят. Превърнали са много хора,много са убили,но никога не са застрашавали мистичните същества.
През средновековието,нещата излизат извън контрол.Злите вампири са твърде многобройни,унищожават цели села,не се подчиняват на никого.Събират се на сборища и убиват всеки,който им се изпречи на пътя,независимо дали е вампир или човек,дракон,вещица,или друго тайно създание. Изкореняват Дървото на самодивите в  България и съсипват гриноарите на много вещици. Изгарят баншите в Ирландия.
Тогава за първи път добрите вампири от цял свят се съюзяват. Те имат за цел да изчистят света от злите вампири.
И така,добрите сборища са пръснати по целия свят. В Западна Европа,има  три добри вампирски сборища,те носят имената на техните създатели и предводители:
„Рогенфрау” - в Германия. Рогенфрау е древен вампир,променен в средновеквието. Силата му е огъня.
„Демайн Фола” – в Ирландия .Демайн е могъща,въпреки че е само на 200 години.Силата й е в пресъздаването на образи.
„Гару” – във Франция. Гару е силна само през нощта ,но пък тогава е много силна. Няма магически способности,но бързината й е ненадмината.
В Източна Европа има четири сборища на добри вампири :
„Тенец” –България. Тенец   е много могъщ  има силата да  въздейства на човешкия ум,за взимане на решение. Ходи нощем,но и през деня е силен. Ръководи едно от най-големите вампирски сборища в целия свят – петстотин вампира са под негова власт.
„Дракус” – България. Той е благородник от незапомнени времена. Известен политик е,като разбира се се представя под друго име. Той е вампир пазител.
Ще разбереш какво пази по-нататък.
„Караконджул” – Румъния. Живее мирно заедно със съпругата си. Не иска кръвопролития,за това се съюзява с останалите,за да оигури собственото си спокойствие.
Към тях се присъединяват сборището „Кали –ма” ,от Индия, тибетското сборище „Бахаянкара” и разбира се африканското –„Африкаиси”.
Така обединени,те откриват войната ,като залавят и затварят предводителя на „Плътник”- Василяс –най злобния от всички вампири на Балканите. Но добрите вампири не са очаквали толкова силна и многобройна съпротива.Срещу тях се изправят единадесет силни сборища с многобройни вампири и силни способности :
„Дераг-дум”-от  Ирландия; „Скроцер” и „Нахтмар” от Германия ;  „Сукукубус”-от Испания ; „Лобишомен” от Бразилия ; „Богинки” –Полша ; „Таласъм” и „Плътник” –от България; „Дампиревич” –Сърбия.
Битката е предрешена от  и числовото превъзходство. „Добрите” падат,давайки много жертви и се оттеглят,за да попълнят оределите си редици.Обнадеждени от победата, „Злите” стават още по-настъпателни,унищожавайки всичко по пътя си.
Африкаиси и нейните последователи са отчаяни и тогава се обръщат за помощ към вещиците и драконите. Но,за това няма как да ти разкажа аз.
Ера се отдалечи в другия ъгъл на беседката,дкато аз се опитвах да повярвам на всичко,което бях чула до момента. Звучеше ми като приказен роман,но романът се случваше пред мен.Бях уплашена и много много объркана,защото не виждах къде е моята роля в цялата тази игра.
Караян с  приближи до мен и ме  потупа по рамото – ще стигнем и  до  теб . Просто прояви търпение.


Следващата глава ще бъде публикувана на  04.07.2011г.

сряда, 22 юни 2011 г.

III.Откритие

Събудих се в собственото си легло и рязко станах.Благодаря на Господ ,че е било само сън-глупав и много  странен кошмар,това е.
Облякох се и слязох да закуся,преди да тръгна на училище.Януари е изпитите за края на семестъра наближават все повече и не мога да си позволя да отсъствам.
В трапезарията нямаше никой – дядо беше излязъл. Живеех с дядо си – родителите ми са починали още когато съм ила бебе  ,а баба ми  отиде да се лекува в клиника в чужбина преди две години и  все още не се е върнала.Чуваме се от време на време по телефона и ми звучи все по-изтощена,но тя отказва да се върне,казва,че все още има надежда  да се излекува и докторите не я изписват.
Животът ми не е като на другите  ми приятелки,които безгрижно пилеят времето си по кафенета.Аз се грижа за къщата и за дядо си.Бях по-тиха от останалите по-сериозна.Може би за това имах малко приятели.
Направих си зърнена закуска и си налях сок –не успях да ги довърша защото Сейди –една от трите ми приятелки вече натискаше клаксона на своето „Рено меган”
–Пак си се успала нали? Знаех си ! Пак си стояла до късно снощи,по проекта ли  работи ? Искам да видя до  къде стигна.-Сейди и аз работехме по декора за деня на талантите в колежа.Всички декорации минаваха през нас преди да бъдат използвани,а голяма част от тях изработвахме ние самите.Самата Сейди беше обсебена от този проект и прекарваше дни и нощи  наред за да може всичко да е перфектно.
-Добре ли си ? Изглеждаш ми много  изморена ,има ли някакъв проблем? Проектът ли не върви? Мога да ти помоогна,само кажи...
-Не,Сейди,проектът е наред. Просто снощи  сънувах много странен сън за вампири и дракони и вещици  и той  не ми дава мира.Цяла сутрин не ми  излиза от главата.
-Пак си чела „Здрач” –сагата нали? Признай си ,ти си обсебена от Едуард и Бела до толкова,че вече си започнала да ги сънуваш.
-Сигурно е така,не ми обръщай внимание.Ще се оправя веднага,щом си поема дневната доза кола.
-Дано,защото днес ни чака много работа.Имаме среща с доставчика на цветята,а и трябва да изберем панделки  и лампички за балната зала.Най-сетне трябва да решим каква да бъде темата на вечерта....
Не слушах какво ми говори Сейди-гласът и се разми в мислите ми.Просто не  можех да си намеря място от този сън снощи. Притесняваха ме последните думи на вещицата за тавана и някаква страница.Някакакъв необясним порив ме караше да отида на тавана и да се  ровя из боклуците.....И какво щях да открия там ? Купища стари дрехи, играчки,мебели и книги.Нищо мистично,нищо магическо.Нашият таванн не беше типичен-не беше тъмен и  загадъчен,както по филмите.Беше мансарда цялата облицована с дърво,в същност,ако се почистеше,спокойно можеше да служи за стая-приветлива и топла,слънчева сутрин и топла след обед-нищо свръхестетвено.
Целият ми  ден ,премина като в мъгла –Сейди ,Джени и Роузмъри обсъждаха темата на бала на талантите в кафенето на Джеръми.
Джеръми –рус,синеок сладур,страшно готин и много много бивш.Гадното е ,че в малък град като нашия с три свястни кафенета,човек няма как да избегне да се вижда с бившето си гадже.Особено,когато бащата на този човек,държи най-свястното кафене в града.
Сложно и гадно. Цялата тази работа с бившите гаджета,с които си оставате само приятели после,никак не ми харесва.Не виждам как можеш да бъдеш „само приятелка на човек,по когото до вчера си изгаряла.
-Рей,ти какво мислиш? (Казваха ми Рей за по-кратко.Аз бях съгласна -Ременеа ми звучеше архаично и много странно)
-Ами,да,съгласна съм?
-С кое ? Лилавото или розовото? Слушаш ли ни изобщо? Разбра ли нещо от това,което  казахме?
-Джени,не се сърди.Днес не ми е ден. Моля ви повторете ми.Обещавам да слушам този път.
Джени  извъртя очи,за да покаже ,че не е доволна,но после въздъхна и повтори:
-Решихме темата на бала да е краят на ХІХ век. Как ти звучи? Модата тогава е била изключително изящна- тесни рокли с панделки,шапки с пера,ръкавици,ветрила...
-Но,как ще си набавим рокли от онази  епоха и аксесоари?
-Ще се разровим по таваните на бабите ни ,каквото не успеем да намерим там,ще поръчаме от някой сайт за карнавални костюми.
Тавани ли  каза тя ? Тавани? Ето  го  пак онзи неконтролируем порив да отида и да се  разровя на тавана....Не ,не издържам повече това трябва да спре още сега.Отивам ,за да се уверя,че няма нищо на тавана,нищо,което да представлява интерес за мен.
-Извинете ме,но току-що си спомних,че трябва да се  прибера  по-рано днес ,за да свърша една работа....-С тези думи,аз  си тръгнах,оставяйки приятелките ми в недоумение.
Джени погледна отдалчаващото се момиче и попита:
- Какво й става днес? Цял ден не е  на себе си.
-Мисля,че всичко това е заради Джеръми.Сигурна съм,че тя още не го е  преживяла....
-Да и аз от това се страхувам.
Чух ги и исках да се върна и да им кажа,че не е вярно. Мразех съжалението,с кето всички ме гледаха. Не направих нищо,просто побягнах към нас имах по-важна работа....
                                              ***
Качих се на тавана и започнах да търся.Все още не знаех какво точно,но бях сигурна-да,дълбоко в себе си бях сигурна,че ще намеря нещо. Пред очите ми се появиха чували със стари дрехи-започнах да ги разглеждам,повечето бяха износени и захабени,но в един от чувалите попаднах на страхотна рокля-точно,каквато ми трябваше за „Бала на талантите”.Беше тъмно лилава с бюстие,обшито с черни камъни и тясна права пола от органза.Отзад завършваше с обемна и красива панделка.Към нея имаше и шапка с ръкавици. Беше толкова изящна ,че  нямаше как да не се  хареса дори на взискателната  Сейди.
Продължих да ровя и се натъкнах на интересна наметка. Тя ми беше странно позната,бях виждала подобна.....в съня си снощи. Червенокосата жена...Бри,имаше абсолютно същата наметка,но тази,която държах в ръцете си ,беше черна. Но,как ,мога да се закълна,че никога преди  не   съм  виждала тази  наметка,как се  озова в  съня ми ? Може  би са   били  много  разпространени  преди  и  съм  зърнала някоя на витрината на магазин и несъзнателно  съм я запомнила ..... Нямаше  друго обяснение.
Прегледах всички кашони със стари книги и изрезки-нямаше  нищо мистериозно.Всичко е било в  главата ми и така е  по-добре.Сега не е момента ,да откачам. Не  и преди изпитите и „Балът на талантите”.А през  Февруари ни предстоеше и  друг проект за искуството,както и  „Вечерта на наградените”. Залисана в своите мисли,не обърнах внимание на красивата дървена кутия на дъното на кашона,докато не изпадна сама от там-изглеждаше като книга,но беше дървена на капака й беше нарисуван полумесец и бяха инкрустирани четири камъка зелен,жълт,кафяво-червен и прозрачен. Отворих кутията,очаквайки да намеря бижута,но се натъкнах на стар албум-беше пълен със  изрезки ,а на страниците му бяха изписани множество историй. Стана ми любопитно и прелистих  напред,чудех се дали ще открия.....
И ето-това вече беше плашещо имаше 245 страница. Зачетох :

Вчера Бри и Атливар бяха при мен. Положението излиза извън контрол,но нищо не можем да сторим.Трябва ни колието,без него  сме изгубени,но то е изченало,загубено е или пък унищожено.Трябва да бъде открито – силите ме напускат,скоро няма да мога да помогна с  нищо...Може би това е краят нанашия свят.Ерата на хората е започнала...”
Боже ,тези имена.....Стреснах се от шума и се извърнах ,за да видя от къде идва. Пред мен стоеше Фървейн:
-Нека позная.-не е било сън.Снощи...всичко е било реално.
Фървейн само кимна помоли ме да я последвам,без дори да си  отвори устата и аз   се  подчиних.Любопитството ме   водеше.Извървяхме пътя до беседката в мълчание,там ни чакаха останалите осем души.
Аз проговорих първа:
-Искам да знам какво става?! За какво е всичко това?
Караян ме погледна строго и  ми нреди :
-Седни! Историята е дълга.


Следващата глава ще бъде публикувана на 25.06.2011г.

понеделник, 20 юни 2011 г.

II. Деветимата

Незнам колко  съм стояла сгушена в единя ъгъл на беседката-сториха ми се часове,но явно не бе изминало много  време,защото на вън продължаваше да е тъмно-само снегът отпращаше бледо сияние в небето и то изглеждаше розово.
Вратата на беседката се  отвори и влязоха още петима човека-три жени и двама мъже -всичките много красиви,всичките странно облечени.
Първата жена,която влезе,беше нежна и крехка като стъклло,с бяла кожа и черна коса.Очите й бяха сини ,беше облечена в морскосиня рокля с тънки презрамки,не носеше връхна дреха,но и не изглеждаше да  й  е   студено.Усмихна се вяло и само кимна ,без да проговори.Оттегли се в ъгъла при другите четирима,които явно я очакваха.
След нея влезе мъж,облечен в яркочервена роба.Косата му също беше червена,очите –също рубиненочервени –най-вероятно лещи.(Явно всички в тази извратена компания обичаха да се  обличат и  да  изглеждат ексцентрично.) Той поздрави на висок  глас всички и отиде към  тях припряно.
После влезе нежно и ефирно създание сякаш всяка част от нея трептеше-беше облечена в мека бяла рокля,светлата й коса се спускаше свободно ,очите й бяха бистро сини и блестящи тя не ходеше,а сякаш се носеше като перце –усмихна се и се присъедини към другите.
Последва я друга жена –здрава и жилава,но не много висока с кестенява коса,маслиненозелени очи и кафява сатенена ркля. Без да каже или да направи нещо,тя просто  отиде и  застана до  другите.
Накрая влезе мъж със светла коса и пъстри очи,нямаше нищо особено в него,само погледът му гледаше изпитателно  из цялата стая ,явно за да се увери ,че всички са се събрали. Погледът му обходи стаята и се спря на мен :
-Алтивар,колието на Ременеа е много ценно и  е точно това ,което  търсехме от .... известно време. Бри,благодаря ти ,че си го забелязала.
Нищо не разбирах.От къде мъжът знаеше името ми? Той не присъстваше,когато го  казах ,а и  много ме  плашеше фактът,че те искаха колието ми .То ми беше ценно и  никога нямаше да се  разделя   с  него. Нещата излизаха извън релси не издържах повече. Погледнах към  групичката  и  ги  видях  да  обсъждат  нещо,реших  да   се  намеся.
-Дами и господа,аз  няма да   ви  дам колието  си  за  нищо  на   света . То  е  много ценно за  мен и  моето  семейство. Ще трябва да ме  убиете,за да   го  вземете.
Мъжът,който влезе  последен в беседката ,се усмихна  и  се   приближи  към  мен:
-Ременеа,няма   да  се  налага да те  убиваме,защото ти сама ще  ни го дадеш! След тези  думи,той се вгледа настоятелно в очите ми,сякаш,за да  ме  накара   да  се съглася .
-Не,господине,няма да  ви  го дам  по  собствена  воля. В същност какво  е  всичко това ? Сбирка на странна неправителствена организация,или секта ? ФБР или ЦРУ или пък някакви  други  тайни служби ?  И защо  ме  държите  тук и  не  ме  пускате  да   се  прибера,не съм направила никакво пресъпление.Това ,което чух да си  говорите,дори не го  разбирам,така че ме пуснете,или ще започна   да  крещя.
Мъжът изглеждаше учуден,след това явно разбра какво му казвам и  се  усмхна:
-Ние се извиняваме,че така зле започна нашето запознанство. И тъй като  ще се виждаме често от тук насетне,трябва да ти се  представим.
Ние сме „Деветимата” –всеки от нас притежава специални способности.Пазители сме на амулетите, мира и реда ,на равновесието  в  природата,както и  на  много други същества,непознати ,или по-скоро забравени от  хората.  
И така,нека да   ти представя Бри. – (той ми посочи червенокосата жена.)Тя е  Пролетта общо казано. Отговаря за всички пролетни   създания на тази земя.
Алтивар,вече го познаваш . Той е  Лятото ,за това ти  се  е  сторил  толква   топъл.
Бях изумена,този наистина беше взел  нещо  много силно . Наистина ли  мисеше ,че  ще  му  се   вържа  на   приказните   бръщолевици  за хора,които  са   сезони,сега оставаше да вкара феи и дракони  в  историята  и  поне щях  да   се  успокоя ,че   сънувам .
Той прекъсна  мислите  ми :
-Ще стигнем и  до  феите  и  драконите ,по-нататък ,може   би.
Ама как го  правеше това?! Сигурна съм ,че не бях изказала на глас  мислите   си.-Мъжът се усмихна покровителствено и продължи :
-Мога да прочета всяка твоя мисъл,и мога да   я  контролирам така ,както на мен  ми е удобно,мога да променя спомените ти,знанията ти,дори вкусовете ти,стига да  го пожелая.Но,за това ще говорим после ,всичко по реда си.Сега....докъде бях стигнал...а, да :
-Русата жена със сивите очи  и красивата бяла рокля,е  Тиала – Зимата,в момента тя има власт навън . Времето се  мени,според настроенята й,за това и  зимата е така люта в момента,защото Тиала е разтревожена  много ,както  всички нас.
-Мъжът с пъстрия костюм, и кехлибарените очи,когото си видяла да се  появява четвърти-това е Корбин,или Есента.
Искам да  ти кажа,че  и  четиримата са  много могъщи магьосници,въпреки,че са сравнително млади.
Другите,които виждаш,се зоват „Древните” –две вещици,двама вампира и дракон. Ние сме много стари и много могъщи.
Чернокосата жена в тюркоазената рокля ,е Хебе –тя е вещица ,чиято стихия е водата –тя е господарката на водата,ако въобще може да   се  каже,че  водата има господарка. Хебе е  много могъща. Добра е с благ нрав,стига да  не   я  ядосаш,тогава никой не  може  да   ти помогне,ако реши  да  излее яда си срещу  теб.
Мъжът в червено  е  Бърнуей –той  е вампир и владее огнената стихия,също така е и член на вампирския съвет на старейшините вече петстотин години.
До него  е застанала Ера – тя също е вампир –нейната стихия е въздухът,за това,когато  ходи,ти  се стува,че се  носи  като перце. Ера е една от най-влиятелните благороднички във вампирското общество.
Жената в кафява сатенена рокля е Фървейн –вещица –стихията й е земята,както и писането на книги със заклинания. Тя е най-могъщата от четирите вещици и най-потайната. Не обича да говори много,но когато ти каже нещо,то наистина е мъдро и  си  заслужава да  бъде чуто.
Аз съм Караян и съм  дракон,това,че ме виждащ в човешката ми  форма е напълно нормално,защото никой  дракон  не  показва същността си ,ако сам не пожелае.Живея на тази  земя,от както  тя съществува,има песни, писани за мен,което  ме  ласкае до  някъде. Както ти обясних преди малко,мога да въздействам върху съзнанието на всяко човешко същество,освен на теб ,поне докато колието ти е на   врата ти ,няма как да ти  въздействам. Имам още  много  да ти  кажа ,но виждам,че ти искаш  да възразиш и да  кажеш твоето мнение . Ще си говорим дълго,така че имай търпение.
Неможех да повярвам какво ми се случва  звучеше ми като някакакъв странен сън,но всъщност откаченият мъж бе съвсем истински и бе застанал пред мен и   наистина вярваше във всяка дума,която изговори до  тук. Трябва да се  измъкна,нещата са много по-зле,от колкото  предполагах-тези не искаха да откраднат само колието ми,искаха и аз   да   го последвам.Как е възможно да има токлова много психично болни на свобода? Може би  са избягали заедно от някоя лудница ? Незнам,но  много се   страхувам и не съм  сигурна,че нервите ми са  подготвени  да  издържат токлова напрежение ,не  и сега,когато имам токлова  проблеми.
-Слушайте,господине,аз...трябва да си тръгвам. Оценявам чудесната история,която ми разказахте,но е време да си  вървя.Наистина стана късно и....
-Ременеа,ти не вярваш на нищо от това ,което  ти  разказа Караян ,нали? Смяташ ни за луди,кото се опитват да ти  откраднат колието. Трябва да ни повярвш,трябва,от теб зависи толкова много. Ти възроди  надеждата ни. Моля те, Ременеа, трябва да останеш,да ни излушаш и  да  помогнеш.
-Виж,.......Алтивар...,нали ? Аз се чувствам така,сякаш някой ми  е дал  да ям отровни  гъби и си мисля,че всичко това е халюцинация на моето богато въображение. Които и да сте вие,каквото и да правите,аз нямам нищо общо с вас и  няма да ви  помагам  за каквото и  да е.
Червеноокият мъж,който  беше в другия край на стаята,някак си  се   озова на един сантиметър от мен и започна да ме души:
-Ти си  никоя ,за да възпираш реда на събитията,никоя ,за да отказваш или  даваш!!!
Ера се озова до него  за част от секундата  и го избута на страна –за първи път тази вечер тя проговори,а гласът и звънна като кристал –мек и нежен,нереален:
-Пази ръцете си далеч от неприятности,Бърнуей,или може да се опариш... Все пак Ременеа не е никой....Напротив,може би тя ще изиграе важна роля в играта,която започнахме.
-Достатъчно!-това беше Фървейн.
-Оставете момичето да си  върви,щом това е нейното желание.Ние нямаме право да насилваме нищо.?Тя сама ще се върне,когато реши.-После се обърна към мен и  каза:
Приятни сънища,Ременеа,провери на тавана,станица 245 ,ще останеш изненадана....




Следващата глава ще бъде публикувана на 22. 06. 2011г.

петък, 17 юни 2011 г.

Вятър

Toва е първата глава от историята ми "Вятър" ,която   отдавна мислех да споделя с вас.    Приятно четене...                                    
                                           
                                              Част 1 "Въвличане

I.                   Натрапница
Ето  ме  и  мен : Вървя в зимната нощ и мисля....
Пътеката е добре заледена и съвсем тясна,от двете и страни има високи около половин човешки ръст преспи,въздухът е наситен с аромата на изгорели  дървени въглища,а уличното осветление е съвсем оскъдно и благодарение на ниската мъгла ,която  се стеле над целия град ,изглежда сякащ лампите блестят в оранжево. Вървя пеша по тази пътека вече може  би половин час и  не съм срещнала никого по пътя си,сякаш целия свят е  потънал в някакво  мъгливо сънотворно състояне  и  не иска   да   излезе  от  него.
Иска ми се  и аз   да  мога   да  изпадна в  подобен унес,да избягам от реалността и да  потъна   в сладостна забрава,точно както тази  прекрасна и мистична зимна вечер.
Всъщност моята разходка не е съвсем  безцелна,запътила съм  се  отвъд хълма ,където  в малка долинка се сгушило  езерце,а край  него има странна  беседка,тип газебо,която е  остъклена с дебели  стъкла ,а констукцията й е от дърво,боядисано  в бяло и резбовано  с невероятно  красиви орнаменти.Обичам това място ,защото е усамотено и  отделено от света. Често идвам  да помисля насаме ,или пък  да почета интересна книга ,защото въпреки че на вън е студено ,в беседката е приятно и уютно.
Тъкмо съм се изкачила на хълма,когато забелязвам,че от  беседката  се отцежда светлина и  вътре има две фигури ,които  стоят прави. От там ,където  съм застанала не  ги  виждам добре, мога да различа само  силуетите им. Приближавам се още малко,защото ми  е  интересно  да разбера кой освен мен може да е толкова налудничав,че да стои в беседка посред нощ .
Те са двама –сега различавам много  добре всеки детайл на двете фигури вътре в беседката. С гръб към мен  стои висок и  едър мъж с тъмна коса,а срещу него е застанала „ жена ,с която той води тих ,но  отчетлив  спор. А, каква жена е тя,само...
Косата й  е махагонено червена и  е завързана на много  висока опашка,въпреки това стига до  кръста. Облечена е в тъмно зелена рокля,която плътно прилепва по стройната и фигура ,има и наметало  с  качулка в червен  цвят и съм напълно сигурна,че в момента умира от студ ,но не мога да отрека ,че е изключително красива- лицето и е бледо ,а кожата гладка и очите.... те са в най-странния цвят,който някога съм виждала –  тревисто зелени;помислих  си ,че най-вероятно са лещи.
Притаих се зад едно дърво и от там наблюдавах какво се случва.Някъде дълбоко в мен  се зараждаше съмнението ,че това което  виждам не е реално и  разумът ми подсказваше,че мястото ми  не е тук и ,че  се  забърквам в  неприятности ,но любопитството ми  не   позволи   да   си  тръгна.
Двойката в беседката продължаваше да спори тихо и  не  можех  да чуя какво си казват,а се страхувах да се  приближа повече,за да  не  ме   видят. Тъкмо мислех да си  тръгна,когато от другата страна на хълма се зададе трета фигура ,запътила се устремено към беседката..
Какво им става на тези хора ,не може  ли  да си  спят по  домовете ,а се разхождат сред нощта?!
Фигурата се приближи  и аз  установих ,че е жена- беше дребна, с много руса почти бяла  дълга до кръста коса изцяло облечена в бяло с красиво манто с качулка ,което беше разкопчано и от долу  се подаваше най-изумителната бяла рокля на света.Помислих си,че и  двете жени ,които  виждам тази  вечер са много красиви и напълно откачени да се разхождат в зимна виелица по  рокли и разкопчани палта.  Когато жената приближи  беседката,стана  още  по-студено и заваля сняг.  За  пореден  път се запитах какво  търся тук и  защо  не   се   прибриам .
Реших да си тръгна,но в момента,в който се обърнах ,съзрях да се задава четвърти човек-тези явно имаха някаква странна среднощна среща. Почувствах се натрапница,наистина бе време да си  ходя,но точно в този момент иззад хълма се зададе четвъртия човек.
Беше много странен - косата му - червеникаво кафява,очите му-кехлибарени.Той бързо се присъедини към останалите,а на мен ми стана още по-интерсно и се приближих,за да чувам какво си говорят.
Беше ми непонятно защо така неудържимо искам да знам какво се случва в беседката,но някакъв порив, не  ми позволи да си  тръгна. Бях застанала максимално близо и вече отчетливо чувах за какво си говореха.-Тъмнокосия мъж не беше доволен и това личеше по тона му:
-Не допускаме закъснение,когато на карта е заложено всичко.
Другият мъж се извини:
-Не бих посмял да закъснея,ако не ми се налагаше......Къде са останалите,защо ги  няма.
- Ще дойдат,трябва всички да са тук ,всички!
Жената с с русата коса се обади за първи път,от както беше пристигнала:
-Носиш ли го ?
-Да, у мен е.Но,знаете,че нищо няма да стане.
Червенокосата жена се размърда неспокойно:
-Сигурни ли сте,че знаете какво да направим,за да не се загубим?
Бялата й отговори тихо:
-Не,трябва да дойдат древните,без тях не можем да направим много.
Наблюдавах ги и ги подслушвах,чудейки се за какво говорят.Звучаха като някоя странна секта,всичко това започваше да ме плаши-реших ,че е време да си  вървя.Но , точно в този момент,тъмнокосия мъж се обърна и впери погледа си в мен:
Изпитах три неща едновременно- страх,радост и нещо странно,сякаш познавах човекът,вперил поглед в мен,сякаш този странен непознат влезе изцяло под кожата ми и не ми позволи да побегна.
Беше красив,много много красив: Косата му тъмна като катран,очите му черни,като нощта.Облечен в тревистозелено и пясъчножълто .
Не можех да откъсна погледа си от него и със страх осъзнах,че се приближава към мен и ,че съм разкрита.Мъжът се приближи  до мен  и  ме попита със строг глас,нетърпящ възражение :
-Коя си ти и защо си тук.
Мъжът ме оглеждаше и сякаш търсеше някаква следа,другите трима,също бяха вперили поглед в мен с изумление,от което и малкото ми останал кураж  се стопи.Русата жена се приближи към  мен  прониза ме със сивите си очи и проговори:
-Отговори на въпроса ,момиче,какво търсиш посред нощ в тази  беседка?Как се казваш и защо шпионираше.Говори! Бързо!
Беше ме страх много,но трябваше да отговоря,не можех да избягам,знаех го,не ми беше нужно доказателство,усещах ,че всеки опит от моя страна щеше да бъде осуетен без усилия..Поех дъх и започнах:
-Казвам се Ременеа,исках да се разходя,и да поседя в беседката-тя е любимото ми  място,но се натъкнах на вас,реших да почакам,за да видя дали ще си тръгнете,но вие се заседяхте много .Не знам защо останах,просто нещо не ми позволяваше да си  тръгна.Извинете ме,не исках да се натрапвам.
Червенокосата жена се обърна към другите :
-Мисля,че казва истината,но ще трябва да почакаме Караян да дойде,за да се уверим.
Изнервих се –не исках да оставам в компанията на тези откачени;вярно,че тъмнокосият ми харесваше много,той излъчваше някаква подмамваща топлина,но не ги познавах и не знаех дали съм в безопасност с тях.
Червенокосата ме огледа от главата до петите и закова погледа си  на колието ми – не,само това не!То ми беше много  скъпо,защото се предаваше в семейството ми от  поколения .Ако решат да ме ограбят ,ще се съпротивлявам. Жената продължаваше да го  съзерцава и ме изнерви още повече;
-Алтивар,погледни колието й,и ми  кажи,че не сънувам.
Тъмнокосия мъж,който така неистово ме привличаше,явно се казваше Алтивар –много странно име,но пък какво ли  не беше странно тази вечер.
Алтивар ме погледна и закова поглед на колието,след като  го изучи   внимателно,каза:
-Трябва да изчакаме древните,те ще отсъдят. Но,аз мисля,че има надежда.-После се обърна  към  мен  и  ми каза:
-Твоето  колие е изключително ценно,ако е това,за което го мислим. Тъй като не сме сигурни,ще трябва да изчакаме древните да дойдат и да кажат.Настани се удобно и чакай,не се опитвай да бягаш,по-бързи сме от теб и  ще те настигнем.Той  се обърна и застана при другите,които тихо спореха.Бях уплашена и ми  се искаше да си  бях тръгнала,когато все още можех. Кой знае в коя канавка щаха да ме намерят на пролет.Защо винаги се озовавах по средата на проблемите,това беше като проклятие.
Замислих се за нещата,които така и не успях да сторя,за думите,които никога неизрекох,в момент на паника,човек осъзнава какво може да загуби и че винаги  има нещо за губене....