сряда, 22 юни 2011 г.

III.Откритие

Събудих се в собственото си легло и рязко станах.Благодаря на Господ ,че е било само сън-глупав и много  странен кошмар,това е.
Облякох се и слязох да закуся,преди да тръгна на училище.Януари е изпитите за края на семестъра наближават все повече и не мога да си позволя да отсъствам.
В трапезарията нямаше никой – дядо беше излязъл. Живеех с дядо си – родителите ми са починали още когато съм ила бебе  ,а баба ми  отиде да се лекува в клиника в чужбина преди две години и  все още не се е върнала.Чуваме се от време на време по телефона и ми звучи все по-изтощена,но тя отказва да се върне,казва,че все още има надежда  да се излекува и докторите не я изписват.
Животът ми не е като на другите  ми приятелки,които безгрижно пилеят времето си по кафенета.Аз се грижа за къщата и за дядо си.Бях по-тиха от останалите по-сериозна.Може би за това имах малко приятели.
Направих си зърнена закуска и си налях сок –не успях да ги довърша защото Сейди –една от трите ми приятелки вече натискаше клаксона на своето „Рено меган”
–Пак си се успала нали? Знаех си ! Пак си стояла до късно снощи,по проекта ли  работи ? Искам да видя до  къде стигна.-Сейди и аз работехме по декора за деня на талантите в колежа.Всички декорации минаваха през нас преди да бъдат използвани,а голяма част от тях изработвахме ние самите.Самата Сейди беше обсебена от този проект и прекарваше дни и нощи  наред за да може всичко да е перфектно.
-Добре ли си ? Изглеждаш ми много  изморена ,има ли някакъв проблем? Проектът ли не върви? Мога да ти помоогна,само кажи...
-Не,Сейди,проектът е наред. Просто снощи  сънувах много странен сън за вампири и дракони и вещици  и той  не ми дава мира.Цяла сутрин не ми  излиза от главата.
-Пак си чела „Здрач” –сагата нали? Признай си ,ти си обсебена от Едуард и Бела до толкова,че вече си започнала да ги сънуваш.
-Сигурно е така,не ми обръщай внимание.Ще се оправя веднага,щом си поема дневната доза кола.
-Дано,защото днес ни чака много работа.Имаме среща с доставчика на цветята,а и трябва да изберем панделки  и лампички за балната зала.Най-сетне трябва да решим каква да бъде темата на вечерта....
Не слушах какво ми говори Сейди-гласът и се разми в мислите ми.Просто не  можех да си намеря място от този сън снощи. Притесняваха ме последните думи на вещицата за тавана и някаква страница.Някакакъв необясним порив ме караше да отида на тавана и да се  ровя из боклуците.....И какво щях да открия там ? Купища стари дрехи, играчки,мебели и книги.Нищо мистично,нищо магическо.Нашият таванн не беше типичен-не беше тъмен и  загадъчен,както по филмите.Беше мансарда цялата облицована с дърво,в същност,ако се почистеше,спокойно можеше да служи за стая-приветлива и топла,слънчева сутрин и топла след обед-нищо свръхестетвено.
Целият ми  ден ,премина като в мъгла –Сейди ,Джени и Роузмъри обсъждаха темата на бала на талантите в кафенето на Джеръми.
Джеръми –рус,синеок сладур,страшно готин и много много бивш.Гадното е ,че в малък град като нашия с три свястни кафенета,човек няма как да избегне да се вижда с бившето си гадже.Особено,когато бащата на този човек,държи най-свястното кафене в града.
Сложно и гадно. Цялата тази работа с бившите гаджета,с които си оставате само приятели после,никак не ми харесва.Не виждам как можеш да бъдеш „само приятелка на човек,по когото до вчера си изгаряла.
-Рей,ти какво мислиш? (Казваха ми Рей за по-кратко.Аз бях съгласна -Ременеа ми звучеше архаично и много странно)
-Ами,да,съгласна съм?
-С кое ? Лилавото или розовото? Слушаш ли ни изобщо? Разбра ли нещо от това,което  казахме?
-Джени,не се сърди.Днес не ми е ден. Моля ви повторете ми.Обещавам да слушам този път.
Джени  извъртя очи,за да покаже ,че не е доволна,но после въздъхна и повтори:
-Решихме темата на бала да е краят на ХІХ век. Как ти звучи? Модата тогава е била изключително изящна- тесни рокли с панделки,шапки с пера,ръкавици,ветрила...
-Но,как ще си набавим рокли от онази  епоха и аксесоари?
-Ще се разровим по таваните на бабите ни ,каквото не успеем да намерим там,ще поръчаме от някой сайт за карнавални костюми.
Тавани ли  каза тя ? Тавани? Ето  го  пак онзи неконтролируем порив да отида и да се  разровя на тавана....Не ,не издържам повече това трябва да спре още сега.Отивам ,за да се уверя,че няма нищо на тавана,нищо,което да представлява интерес за мен.
-Извинете ме,но току-що си спомних,че трябва да се  прибера  по-рано днес ,за да свърша една работа....-С тези думи,аз  си тръгнах,оставяйки приятелките ми в недоумение.
Джени погледна отдалчаващото се момиче и попита:
- Какво й става днес? Цял ден не е  на себе си.
-Мисля,че всичко това е заради Джеръми.Сигурна съм,че тя още не го е  преживяла....
-Да и аз от това се страхувам.
Чух ги и исках да се върна и да им кажа,че не е вярно. Мразех съжалението,с кето всички ме гледаха. Не направих нищо,просто побягнах към нас имах по-важна работа....
                                              ***
Качих се на тавана и започнах да търся.Все още не знаех какво точно,но бях сигурна-да,дълбоко в себе си бях сигурна,че ще намеря нещо. Пред очите ми се появиха чували със стари дрехи-започнах да ги разглеждам,повечето бяха износени и захабени,но в един от чувалите попаднах на страхотна рокля-точно,каквато ми трябваше за „Бала на талантите”.Беше тъмно лилава с бюстие,обшито с черни камъни и тясна права пола от органза.Отзад завършваше с обемна и красива панделка.Към нея имаше и шапка с ръкавици. Беше толкова изящна ,че  нямаше как да не се  хареса дори на взискателната  Сейди.
Продължих да ровя и се натъкнах на интересна наметка. Тя ми беше странно позната,бях виждала подобна.....в съня си снощи. Червенокосата жена...Бри,имаше абсолютно същата наметка,но тази,която държах в ръцете си ,беше черна. Но,как ,мога да се закълна,че никога преди  не   съм  виждала тази  наметка,как се  озова в  съня ми ? Може  би са   били  много  разпространени  преди  и  съм  зърнала някоя на витрината на магазин и несъзнателно  съм я запомнила ..... Нямаше  друго обяснение.
Прегледах всички кашони със стари книги и изрезки-нямаше  нищо мистериозно.Всичко е било в  главата ми и така е  по-добре.Сега не е момента ,да откачам. Не  и преди изпитите и „Балът на талантите”.А през  Февруари ни предстоеше и  друг проект за искуството,както и  „Вечерта на наградените”. Залисана в своите мисли,не обърнах внимание на красивата дървена кутия на дъното на кашона,докато не изпадна сама от там-изглеждаше като книга,но беше дървена на капака й беше нарисуван полумесец и бяха инкрустирани четири камъка зелен,жълт,кафяво-червен и прозрачен. Отворих кутията,очаквайки да намеря бижута,но се натъкнах на стар албум-беше пълен със  изрезки ,а на страниците му бяха изписани множество историй. Стана ми любопитно и прелистих  напред,чудех се дали ще открия.....
И ето-това вече беше плашещо имаше 245 страница. Зачетох :

Вчера Бри и Атливар бяха при мен. Положението излиза извън контрол,но нищо не можем да сторим.Трябва ни колието,без него  сме изгубени,но то е изченало,загубено е или пък унищожено.Трябва да бъде открито – силите ме напускат,скоро няма да мога да помогна с  нищо...Може би това е краят нанашия свят.Ерата на хората е започнала...”
Боже ,тези имена.....Стреснах се от шума и се извърнах ,за да видя от къде идва. Пред мен стоеше Фървейн:
-Нека позная.-не е било сън.Снощи...всичко е било реално.
Фървейн само кимна помоли ме да я последвам,без дори да си  отвори устата и аз   се  подчиних.Любопитството ме   водеше.Извървяхме пътя до беседката в мълчание,там ни чакаха останалите осем души.
Аз проговорих първа:
-Искам да знам какво става?! За какво е всичко това?
Караян ме погледна строго и  ми нреди :
-Седни! Историята е дълга.


Следващата глава ще бъде публикувана на 25.06.2011г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар