Незнам колко съм стояла сгушена в единя ъгъл на беседката-сториха ми се часове,но явно не бе изминало много време,защото на вън продължаваше да е тъмно-само снегът отпращаше бледо сияние в небето и то изглеждаше розово.
Вратата на беседката се отвори и влязоха още петима човека-три жени и двама мъже -всичките много красиви,всичките странно облечени.
Първата жена,която влезе,беше нежна и крехка като стъклло,с бяла кожа и черна коса.Очите й бяха сини ,беше облечена в морскосиня рокля с тънки презрамки,не носеше връхна дреха,но и не изглеждаше да й е студено.Усмихна се вяло и само кимна ,без да проговори.Оттегли се в ъгъла при другите четирима,които явно я очакваха.
След нея влезе мъж,облечен в яркочервена роба.Косата му също беше червена,очите –също рубиненочервени –най-вероятно лещи.(Явно всички в тази извратена компания обичаха да се обличат и да изглеждат ексцентрично.) Той поздрави на висок глас всички и отиде към тях припряно.
После влезе нежно и ефирно създание сякаш всяка част от нея трептеше-беше облечена в мека бяла рокля,светлата й коса се спускаше свободно ,очите й бяха бистро сини и блестящи тя не ходеше,а сякаш се носеше като перце –усмихна се и се присъедини към другите.
Последва я друга жена –здрава и жилава,но не много висока с кестенява коса,маслиненозелени очи и кафява сатенена ркля. Без да каже или да направи нещо,тя просто отиде и застана до другите.
Накрая влезе мъж със светла коса и пъстри очи,нямаше нищо особено в него,само погледът му гледаше изпитателно из цялата стая ,явно за да се увери ,че всички са се събрали. Погледът му обходи стаята и се спря на мен :
-Алтивар,колието на Ременеа е много ценно и е точно това ,което търсехме от .... известно време. Бри,благодаря ти ,че си го забелязала.
Нищо не разбирах.От къде мъжът знаеше името ми? Той не присъстваше,когато го казах ,а и много ме плашеше фактът,че те искаха колието ми .То ми беше ценно и никога нямаше да се разделя с него. Нещата излизаха извън релси не издържах повече. Погледнах към групичката и ги видях да обсъждат нещо,реших да се намеся.
-Дами и господа,аз няма да ви дам колието си за нищо на света . То е много ценно за мен и моето семейство. Ще трябва да ме убиете,за да го вземете.
Мъжът,който влезе последен в беседката ,се усмихна и се приближи към мен:
-Ременеа,няма да се налага да те убиваме,защото ти сама ще ни го дадеш! След тези думи,той се вгледа настоятелно в очите ми,сякаш,за да ме накара да се съглася .
-Не,господине,няма да ви го дам по собствена воля. В същност какво е всичко това ? Сбирка на странна неправителствена организация,или секта ? ФБР или ЦРУ или пък някакви други тайни служби ? И защо ме държите тук и не ме пускате да се прибера,не съм направила никакво пресъпление.Това ,което чух да си говорите,дори не го разбирам,така че ме пуснете,или ще започна да крещя.
Мъжът изглеждаше учуден,след това явно разбра какво му казвам и се усмхна:
-Ние се извиняваме,че така зле започна нашето запознанство. И тъй като ще се виждаме често от тук насетне,трябва да ти се представим.
Ние сме „Деветимата” –всеки от нас притежава специални способности.Пазители сме на амулетите, мира и реда ,на равновесието в природата,както и на много други същества,непознати ,или по-скоро забравени от хората.
И така,нека да ти представя Бри. – (той ми посочи червенокосата жена.)Тя е Пролетта общо казано. Отговаря за всички пролетни създания на тази земя.
Алтивар,вече го познаваш . Той е Лятото ,за това ти се е сторил толква топъл.
Бях изумена,този наистина беше взел нещо много силно . Наистина ли мисеше ,че ще му се вържа на приказните бръщолевици за хора,които са сезони,сега оставаше да вкара феи и дракони в историята и поне щях да се успокоя ,че сънувам .
Той прекъсна мислите ми :
-Ще стигнем и до феите и драконите ,по-нататък ,може би.
Ама как го правеше това?! Сигурна съм ,че не бях изказала на глас мислите си.-Мъжът се усмихна покровителствено и продължи :
-Мога да прочета всяка твоя мисъл,и мога да я контролирам така ,както на мен ми е удобно,мога да променя спомените ти,знанията ти,дори вкусовете ти,стига да го пожелая.Но,за това ще говорим после ,всичко по реда си.Сега....докъде бях стигнал...а, да :
-Русата жена със сивите очи и красивата бяла рокля,е Тиала – Зимата,в момента тя има власт навън . Времето се мени,според настроенята й,за това и зимата е така люта в момента,защото Тиала е разтревожена много ,както всички нас.
-Мъжът с пъстрия костюм, и кехлибарените очи,когото си видяла да се появява четвърти-това е Корбин,или Есента.
Искам да ти кажа,че и четиримата са много могъщи магьосници,въпреки,че са сравнително млади.
Другите,които виждаш,се зоват „Древните” –две вещици,двама вампира и дракон. Ние сме много стари и много могъщи.
Чернокосата жена в тюркоазената рокля ,е Хебе –тя е вещица ,чиято стихия е водата –тя е господарката на водата,ако въобще може да се каже,че водата има господарка. Хебе е много могъща. Добра е с благ нрав,стига да не я ядосаш,тогава никой не може да ти помогне,ако реши да излее яда си срещу теб.
Мъжът в червено е Бърнуей –той е вампир и владее огнената стихия,също така е и член на вампирския съвет на старейшините вече петстотин години.
До него е застанала Ера – тя също е вампир –нейната стихия е въздухът,за това,когато ходи,ти се стува,че се носи като перце. Ера е една от най-влиятелните благороднички във вампирското общество.
Жената в кафява сатенена рокля е Фървейн –вещица –стихията й е земята,както и писането на книги със заклинания. Тя е най-могъщата от четирите вещици и най-потайната. Не обича да говори много,но когато ти каже нещо,то наистина е мъдро и си заслужава да бъде чуто.
Аз съм Караян и съм дракон,това,че ме виждащ в човешката ми форма е напълно нормално,защото никой дракон не показва същността си ,ако сам не пожелае.Живея на тази земя,от както тя съществува,има песни, писани за мен,което ме ласкае до някъде. Както ти обясних преди малко,мога да въздействам върху съзнанието на всяко човешко същество,освен на теб ,поне докато колието ти е на врата ти ,няма как да ти въздействам. Имам още много да ти кажа ,но виждам,че ти искаш да възразиш и да кажеш твоето мнение . Ще си говорим дълго,така че имай търпение.
Неможех да повярвам какво ми се случва звучеше ми като някакакъв странен сън,но всъщност откаченият мъж бе съвсем истински и бе застанал пред мен и наистина вярваше във всяка дума,която изговори до тук. Трябва да се измъкна,нещата са много по-зле,от колкото предполагах-тези не искаха да откраднат само колието ми,искаха и аз да го последвам.Как е възможно да има токлова много психично болни на свобода? Може би са избягали заедно от някоя лудница ? Незнам,но много се страхувам и не съм сигурна,че нервите ми са подготвени да издържат токлова напрежение ,не и сега,когато имам токлова проблеми.
-Слушайте,господине,аз...трябва да си тръгвам. Оценявам чудесната история,която ми разказахте,но е време да си вървя.Наистина стана късно и....
-Ременеа,ти не вярваш на нищо от това ,което ти разказа Караян ,нали? Смяташ ни за луди,кото се опитват да ти откраднат колието. Трябва да ни повярвш,трябва,от теб зависи толкова много. Ти възроди надеждата ни. Моля те, Ременеа, трябва да останеш,да ни излушаш и да помогнеш.
-Виж,.......Алтивар...,нали ? Аз се чувствам така,сякаш някой ми е дал да ям отровни гъби и си мисля,че всичко това е халюцинация на моето богато въображение. Които и да сте вие,каквото и да правите,аз нямам нищо общо с вас и няма да ви помагам за каквото и да е.
Червеноокият мъж,който беше в другия край на стаята,някак си се озова на един сантиметър от мен и започна да ме души:
-Ти си никоя ,за да възпираш реда на събитията,никоя ,за да отказваш или даваш!!!
Ера се озова до него за част от секундата и го избута на страна –за първи път тази вечер тя проговори,а гласът и звънна като кристал –мек и нежен,нереален:
-Пази ръцете си далеч от неприятности,Бърнуей,или може да се опариш... Все пак Ременеа не е никой....Напротив,може би тя ще изиграе важна роля в играта,която започнахме.
-Достатъчно!-това беше Фървейн.
-Оставете момичето да си върви,щом това е нейното желание.Ние нямаме право да насилваме нищо.?Тя сама ще се върне,когато реши.-После се обърна към мен и каза:
Приятни сънища,Ременеа,провери на тавана,станица 245 ,ще останеш изненадана....
Следващата глава ще бъде публикувана на 22. 06. 2011г.
Следващата глава ще бъде публикувана на 22. 06. 2011г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар